Lily Michaelides

 
               
BULGARIAN

Можеш да си тръгнеш

Да излезеш на вън
на пътя, който води
към планинския връх
в убежището от примигването непрестанно
на жестокия град.

Все още нощ е
издайнически горещите ти бузи
за свяна ти говорят
свян рефлективен,
той очите ласкае.

Може да значи, че ти ме обичаш
че тези дървета по склона
от ласките и нежностите ти растат.

Но можеш да си тръгнеш

сутринта във пет

когато клоните на съня
пречупват се
от клаксона на автобуса
който чака
на спирката на осъдените на смърт.

...........................................................................................................................................................................................................................

Безветрие

Във високата стая
с две единични легла
старият скрин под белезите оставила полицата
часовникът със стрелки от очи
и стъклената нощна лампа с цвят на нефрит
унесът ни късно подир полунощ
и сънищата край брега на утрото
със чашите на нашата история вечерна
да чакат в ъгъла

в блъсканицата на прилива
който очите ни криеха –
когато лягахме си снощи
ти плуваше към мойте устни
сред лъкатушните води

да доловиш

дали светът все още диша
дали е още жив.

Ανθολογία Κ.Λ στο Bουλγαρικό περιοδικό «Πλάμακ», τεύχος 11,12, 2009
σε ανθολόγηση και μετάφραση Βασίλκας Πετρόβα – Χατζήπαπα

 

 

Untitled Document
  [ Copyright © Lily Michaelides all rights reserved ]
  Design & Development by INBOX DESIGN LTD